Изследването в Българската фотография за състоянието на натюрморта, не може да се направи без оценка на творчеството на Рафаело Казаков (1959). който живее повече от двадесет години в Ню Йорк. Рафаело фотографира предимно по теми  организирани в цикли в продължение на няколко години. Те завършват с представяне на изложба и публикации във фотографски издания. От периода му в Америка са познати най-вече четири  проекта – “Ефемерис” 1994, “Изгнание” 1998, “Хак” 2000 и “Неозаглавени цигарени угарки” 2005. От тези четири изложби с изключение на първата останалите жанрово са натюрморти. Но коренно различни като идейно и визуално съдържание и техническо изпълнение. 

Оригиналното при Рафаело Казаков, е че идеята заложена в своеобразното му изследване на неодушевените предмети не е резултат от експеримент с традицията. Той осъвременява и внася аргументирано и много лично интерпретиране на познатите в по-далечната и по-близката история на натюрморта направления - флоралистичното, сюрреалистичният маниеризъм и “оbjet trouve”. Първият му фотографски натюрморт –изложба показана в Пловдив в Международните фотографски срещи през 1998 г. е “Изгнание”. Вероятно това е едновременно една фотографска и поетична лична изповед в края на десетте години прекарани в Америка. Изповед необходима на артиста, за да останат в миналото и личните му изживявания свързани с емиграцията. Изборът на цветята като един от символите във “Ванитас” не е случаен. Това не са букети или обилни композиции. Те са пестеливо и много прецизно овладяна структура и форма, подобно на Уестън или Блосфийлд, използване на черен фон, внасящ ниската октава на звучене подобно на Маплторп. Това не е повторение на готови форми от цитираните световно известни майстори на фотографията, както бе подчертано в началото, резултата е постигнат от предварителна подготовка и обмисляне, което носи стила на “големите” без да ги повтаря.

Много силна визуално е изложбата “Хак 2000”, която вече носи обобщения надличностни, свързани с времето, в което живеем и промените, които настъпиха след деветдесетте. Решението му е да създаде предметни инсталации саркастично ориентирани. Те са в стила на Джузепе Арчимболдо, европейско известен художник от времето на Ренесанса, който използва плодове и зеленчуци, които събира в портрети. 

Казаков обаче осъвременява тази традиция като в показаните фотографии използва храни от типа МакДоналдс – стека, пържените картофи и кетчупа – “Пресищане 1” и “Пресищане 5”. Заедно с това алюзията , която създава е много категорично политически обусловена, което е в резултат на неговите оценки на общественото развитие след идеологическото и физическо разпадане на соц системата. Изложбата бе показана през 2001 г. във фотографския музей на Одензе, Дания. Третият му, но не последен проект, тъй като понастоящем той работи над друг, е “Неозаглавени цигарени угарки”. Това са фотографии на угарки, намерени по улицата, които той снима с широкоформатна камера от непосредствена близост (няколко сантиметра) и тиражира на копия с размери 50/60 см.  

Резултатът е не вече предметът, а неговата изведена до гротеска структура и неочаквано с тази близост “поведение”. Резултатът има своята пълна идентичност само при наблюдаване на оригиналните копия, защото репродукциите не могат да дадат и малка представа за техническото съвършенство на изработката. Тази изложба бе показана пред студенти от АМТИИ през 2006 г.

-------------------------------

Никола Лаутлиев е български куратор, критик и фотопедагог, създател и многогодишен организатор на "Международи седмици на фотографията" в Пловдив. Горният текст е част от докторскта му дисертация озаглавена "За историята, развитието и съвренменните тенденции на натрморта във фотографията"