ПОРНОГРАФСКАТА ГОРА

В един Зен коан ученикът пита: "Какво е Буда?" и получава отговор от учителя: "Лайняна пръчка!" (средновековния еквивалент на днешната тоалетна хартия; поради това понякога отговорът на учителя се превежда като: "С каквото си бършеш гъза!"). Традицията а Зен Будизма изобилства с много такива камшични удари на абсурдна логика, чиято главна цел е да ни помогнат да обхванем противоречията, без да ги анализираме. Лавровата клонка на любовта на Зен към абсурда е факта, че това е религия без божество в западния смисъл на думата.

Решението ми през 2002 година да снимам цигарени угарки не беше съзнателен резултат от търсене на възможно най-долния (низък) предмет на изображение, иначе много добра Зен изходна точка за прослава на несъществуващ бог. Изборът на угарките няма връзка и с цигарите: никога не съм пушил, нито пък се интересувам особено от здравните или обществени проблеми на тютюнопушенето. Тези дребни отрепки ме привлякоха основно с богатата си текстура и алюзии за телесност, микро-пейзаж, кожа, камък, дърво... Абсолютната безполезност на угарките съответствува идеално на силното недоверие, което изпитвам към "значими" фотографски обекти като например величествен пейзаж, красивицa или важен политик. Изключителното увеличение на изображение на угарките и склонността им да се саморазпадат, внесоха елементи на непредвидимост и случайност в снимачния процес с тежката, тромава и изискваща техническа свръхпрецизност голямоформатна камера (9 x 12 см и 18 x 24см). Освен това пластичността на угарките им придава антропоморфни състояния, идеален изобразителен материал за образи на ръба на абстракцията, към която постоянно се стремя.

Резултатите от този цикъл ми отвориха очите за дългия фотографски път пред мен. В тези снимки аз виждам тотемни, свещени знаци, които напълно преобразяват физическите обекти. В свръхуголемен фотографски вид смачканите дребосъци придобиват своеобразна мека монументалност, едновременно лека и внушителна, като oблак или внушение на Зен коан. Най-добрите от тях се превръщат за мен в трогателни неми стражи, които пазят кръстопътя на сакралното със скверното. Също както вулгарния отговор на учителя от началото, тези снимки подканват към познание без причинно-следственост. В този смисъл те са мистични изображения.

Горното заглавието идва от един мой кратък текст от 2000 година. Той не е писан за този цикъл, но се припокрива напълно с творческите ми виждания и стремежи днес, затова го цитирам в заключение:

"Когато бях почти юноша и още се учех да си служа с фотоапарата, си фантазирах така: "Дали може човек да снима една гора и да направи снимката да изглежда порнографска?... Или обратно: да снима ебане и в снимката да въплъти пейзажен съзерцателен покой?". Без да го осъзнавам напълно, още тогава в мен е присъствал порива да се отскубна от тиранията на обекта на изображение, която фотографията така властно налага. Този порив изведен в осъзната амбиция може да докара фотографа до лудост... или до чистата абстракция.

Така че не е никак чудно, че 20 години по-късно повечето от снимките ми са на ръба на абстрактното. През тези години осъзнах, че човек преследва най-лудите и невъзможни блянове без да мисли съзнателно за тях. Единственият избор на снайпериста, който се цели в невидима мишена е да стреля с плътно затворени очи."

©Rafaelo Kazakov, NYC, 1994